130 ГОДИНИ СУ „ИВАН ВАЗОВ“

 

Актуални данни:

Педагогическият персонал и целият колектив на училището осъзнават високата отговорност, която стои пред тях и с притежаваните квалификация и ерудираност ще се покажат достойни за името на своя патрон – патриархът на българската литература Иван Вазов. През 2009 г. бе извършена външна топлоизолация на сградата и на блок Б , където ще се разполага общинската детска кухня.

• Брой ученици – 452
• Педагогически персонал – 45
• Непедагогически персонал – 13

История:

Една история – тясно свързана с динамиката на времето, изпълнена с вечния стремеж за търсене, с борбата за духовна свобода и независимост, за утвърждаване на българския бит, образование и култура.

От 1880 г. на югозапад от Горна Джумая (Благоевград) между устието на р. Бистрица и поречието на р. Струма е имало малко селце с 15 български, 10 турски и 5 куцовлашки къщи под името „Кара чифлик” – символ на мизерията на българското население, живеещо там.

Макар и малко на брой, българското население успява да извоюва свое просветно огнище и през 1881 г. на Димитровден започва да пръска светлина българско училище. Първият учител е Георги Иванов Чорбаджийски, роден в с. Железница, Горноджумайска околия. Той е с килийно образование. На двадесетгодишна възраст постъпва като учител в с. Струмски чифлик в първоначалното народно училище. Учителства  от 1881 г. до 1884 г. Учебната година започвала на Димитровден и завършвала на Гергьовден. Георги Чорбаджийски получавал годишно 500 гроша, заплащани от черковната каса на черквата „Св. В. М. Димитрий”.

Обучението се води при крайно тежки и неблагоприятни условия, най-напред в кулата на Кьосевия чифлик, а след това в стара неугледна сграда до черквата. Училището се издържа от родителите на децата, които учат в него. За всяко дете те дават по 1 лира и 1 лира отпуска черквата.

През 1895 г. преподава тук Никола Карамихалков от Горна Джумая (Благоевград).

В 1909 г. учителства и Атанас Раздолов от с. Разлог, Горноджумайско, но още в същата година е арестуван от турските власти и отстранен от училище.

След Освобождението броят на учениците в с. Струмски чифлик се увеличава. Учителите са с добра специална и педагогическа подготовка. Те получават вече издръжка от държавата. Със средства на селяните през 1916 г. на черковно място е построена сграда за училище. Една година след построяването му в него учителства първата жена учителка Невяна Попилиева, родена в с. Негован, възпитаничка на Солунската девическа гимназия.

През учебната 1932/33 г. към съществуващото начално училище се открива І прогимназиален клас с учител Люба Даскалова, а през 1934 г. и ІІ прогимназиален клас с учител Анастасия Николова. По това време в средния курс работят Катя Краева-Тодорова, Анастасия Константинова, Спас Георгиев и др.

В началото на 1934/35 г. прогимназията е закрита поради малкия брой ученици и остава да функционира само началното училище с двама учители – Анастасия Константинова и Гълъбина Толева – родена в гр. Шумен – завършила педагогическа гимназия в София.

През 1936 г. общинският съвет в Горна Джумая изгражда нова сграда от две класни стаи и една канцелария

През 1940/41 учебна година училището преустановява напълно своята дейност. В сградата, в която се провеждат учебните занятия, се настанява немска войска. Следващата учебна година започва на 3.11.1941 г. поради епидемия от скарлатина. Само след няколко дена училището отново преустановява работата. Двете учителки са под карантина. Силното застудяване през м. януари не позволява да се водят учебни занятия. Учебната година започва едва на 5.02.1942 г.

През 1945 г. по настояване на директора на училището Илия Филипов Попбожиков се открива първи прогимназиален клас (V клас), а през 1948 г. – пълна прогимназия (VІІ клас). Обучението се води в стара училищна сграда, неотговаряща на хигиенните и здравните изисквания. Паралелките в училището се увеличават непрекъснато, а през 1960 г. се открива пансион за учениците от с. Церово.

През 1965 г. започва строеж на нова училищна сграда. Неописуема е радостта на учениците и на жителите на с. Струмско при откриването на новото училище през 1968 г. С построяването на сградата се решават важни проблеми от битово-санитарен характер. През 1969 г. се открива и VІІІ клас.

Дълги години училището носи името на двамата първоучители – Кирил и Методий. Но през 1971 г. с. Струмско е заличено от списъците в страната като отделно селище и е включено в състава на Благоевград като квартал. Това налага преименуването на училището на VІ основно училище „Иван Вазов”. Кварталът се разраства бързо и съществуващата сграда не може да побере всички ученици. Това налага построяването на нова 24- класна училищна сграда, в която училището се премества през1981/1982 учебна година.Броят на учениците непрекъснато нараства и то става едно от най-многобройните училища в Благоевградска община. Тук започват работа и нови преподаватели със солидна професионална и педагогическа подготовка. Голяма част от тях защитават I и II професионална квалификационна степен.

През 1981г. училището чества вековен юбилей. По този повод е наградено с орден „Кирил и Методий” І степен и със значката „Отличник на Министерството на народната просвета” за заслуги в областта на образованието.

През 1987г. учителският колектив участва в проведените в гр.Кърджали Републикански състезания по баскетбол между учителските колективи от цялата страна и става Републикански шампион.

През същата година шампион на страната става и ученическият баскетболен отбор  към училището на проведените в гр.Сандански ученически игри от Седмата републиканска спартакиада.

В периода 1986-1989г. броят на учениците, обучаващи се в училището, нараства до 1850.

От учебната 1994/1995 година училище „Иван Вазов” става СОУ – приети са ученици за две паралелки ІХ клас по специалностите „Банково дело” и „Фирмена администрация”.

През учебната 1996/1997 г. са приети ученици в ІХ клас с профил „Хореография”, каквито паралелки се профилират по една ежегодно и в начален етап от предишната година. От 1997 г. към СОУ „Иван Вазов” преминава съществуващата Вечерна гимназия в гр. Благоевград.

През учебната 1997/1998 година завършва първият випуск ученици със средно образование (ХІІ клас – 2 паралелки и ХІ клас – вечерна форма на обучение).

От 1997/1998 учебна година в начален етап се въвежда ранното чуждоезиково обучение (френски език) и отделни паралелки започват обучението по програма „Стъпка по стъпка”.

През м. септември 2000 г. в начален етап започва обучението на една паралелки с изучаване на английски език и една с изучаване на френски език. След VІІІ клас са приети ученици в профил „Природоматематически” с профилиращи учебни предмети: математика, информатика, английски език и физика.

През 2006/2007 учебна година се провежда прием в първи клас-паралелки с изучаване на чужди езици по учебен план съгласно Наредба №6  на МОН, а след VІІІ клас една паралелка профил „ТЕХНОЛОГИЧЕН- ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ” – със срок на обучение 4 години и профилиращи учебни предмети:информационни технологии, английски език, математика, информатика.

2008-2009г. Училището придобива съвременния си вид – сменена е дограмата, направена е изолация на сградата и е преместен паметникът на Иван Вазов в двора на училището. Всяка година изцяло се обновяват стаите за първи клас.

2011/2012 учебна година. На 15 септември 2011г. училището тържествено отбелязва 130-годишнината от началото на просветното дело в кв.Струмско. На тържеството присъстват президентът на Република България Георги Първанов, кметът на община Благоевград  Костадин Паскалев, народният представител Корнелия Нинова и др. Като признание за значимия принос на училището в образованието и възпитанието на младото поколение и развитието на образователното дело президентът награждава VІ СОУ с ПОЧЕТНИЯ ЗНАК НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

В годините след 9.09.1944 г. в училището са работили като директори Иван Аргиров Манасиев, Тодорка Илкова, Филка Ангелова, Николина Марчева, Петър Милчев, Стамен Величков, Станке Колев, Тодор Георгиев, Васил Янчев, Димитър Арабаджиев.

През 130-годишното си съществуване училището е дало своя принос за духовното израстване на българското население. В него са се обучавали много ученици, които след това са се реализирали като  специалисти във всички сфери на народното стопанство: общественици, лекари, инженери, учители, агрономи, техници и др. Педагогическият персонал и целият колектив на училището осъзнават високата отговорност, която стои пред тях, и с притежаваните квалификация и ерудираност  се показват достойни за името на своя патрон – патриарха на българската литература Иван Вазов.